Пловдив
Град Пловдив е разположен в средата на Горнотракийската низина, на двата бряга на р. Марица, ри 160 м надм. в. Отстои на половината път между София /156 км/ и Одрин , на 58 км от Карлово, на 19 км от Асеновград, на 80 км от Хасково.
Природните условия са благоприятствали създаването на това място на селище още в дълбока древност - топлата и плодородна Горнотракийска низина, богато напоявана от р. Марица и притоците й, важното кръстовище на пътища, свързвали древния Изток с възраждаща се Европа, Балтийските земи със Средиземноморието , Черноморието, Адриатика. Пътищата от проходите на Родопите, Стара планина и Средна гора се събират тук като във фокус при естествените за древността крепости - тепетата. Тук около трите източни хълма траките основали селище Евмолпиас. Според легендата името се дава от Евмолп, мъж на красивата нимфа Родена. По-късно траките го наричат с името Пулпудева. През 342 г. пр. н. е. Филип II Македонски създал тук град и го нарекъл на своето име Филипополис /Филиповград/. При нашествието на келтите, той бил разрушен. През I век паднал под римска власт и получил ново име - Тримонциум Дрихълмие/, защото заемал терена около трите тепета. През целия период на римското владичество градът бил наричан от античните автори "Най-голям и най-красив, най-блестящият град на Тракия". Укрепен бил с ров и две крепостни стени. След 395 г. при разпадането на Римската империя градът влязъл във Византия. Имп. Юстиниян /527-565 г./ го превърнал в стратегическа крепост в близост до северната граница на Византия. За периода от VII до XIV в. градът минавал 15 пъти от византийски в български ръце. В пределите на славянобългарската държава носил името Пловдин, Плъвдив и Плъвдин. В 1364 г. Пловдив бил завзет от турците и бил наречен филибе /от филипополис/. Загубил стратегическото си значение и се развива като занаятчийски, търговски и пристанищен град на р. Марица на обширна плодородна област.Към края на XVIII и началото на XIX в. много българи от Средногорието /Копривщица, Панагюрище, Карлово и др./ и от Родопите /Чепеларе, Райково, Устово, Момчиловци/ се заселват в Пловдив. Будните планинци се занимават със занаяти и търговия и материалното им замогване дава възможности Пловдив да израсне като важен възрожденски град, с красиви къщи, дюкяни, ханове, бани. Процъфтява търговията с вълна, коприна, памук, ориз. Д-р Ив. Богоров, посетил Пловдив в 60-те години на миналия век, пише: "Пловдив е Средулек /б.а. средище/ на Румелия, той е на сухоскеля, т.е. пристанище, което не е толкоз на сухо, че през него тече Марица, по която търговците пращат със салове или плувидор до Енес /б.а. Енос/ жито, ориз и чамови дъски и дървета... В чаршията има и няколко маази, каменни сгради, дето се продава скупом нямска, ингилиска, виенска и колониална стока. Това са тежките търговци в Пловдив".
Построяването на жп линията Цариград-Пловдив-Белово в 1873 г. подпомага още повече икономическото издигане на града. Заедно с това той става важен възрожденски културен център. Христо Г. Данов открива своята известна книжарница, последвана от тези във Велес и Русчук. Народополезна дейност развиват тук Найден Геров, братя Търпеви, в които идва няколко пъти Васил Левски. През 1870 г. тук се създава революционен комитет. С Пловдив са свързани Димитър Зограф, Станислав Доспевски, Захари Зограф. Пловдив е освободен от турско иго на 5 /17/ януари 1878 г. от войските на генерал Гурко.След Берлинския конгрес Пловдив става столица на Източна Румелия. Закипява богат обществен и културен живот. Известно време тук живеят и работят Иван Вазов, Константин Величков, Захари Стоянов. През септември 1885 г. става съединението между Княжество България и Източна Румелия - васална на Турция област. По време на Освобождението Пловдив е най-голям български град с 33 442 ж., а София тогава има 20 500 ж. По-големи от столицата тогава са още Русе, Варна и Шумен. Бързото израстване и развитие на София оставя Пловдив на второ място, което заема и сега, През 1934 г. жителите му са 99 583, през 1985 г. нараства на 342 050. През последното преброяване от 1992 г. има 340 810 жители.
Пловдив е вторият по важност икономически център на България. Преобладава тежката промишленост. Нов отрасъл е цветната металургия. Между Пловдив и Асеновград бе построен вторият в страната оловно-цинков завод. В него се произвеждат олово /60 хил. т/, цинк /40 хил. т/, сярна киселина, кадмий, натрий, кобалт, сребро и други редки метали. Концентрат се получава от Рудозем. Важно място заема машиностроенето и металообработването. Най-старото предприятие от този бранш е "Балкан" за метални изделия -гвоздеи, тръби, телове, емайлирани умивалници, отоплителни и готварски нафтови печки. Освен ремонтните заводи за автомобили и за трактори има и завод за резервни части за трактори и автомобили. Сравнително нови са заводите за пневматични и хидравлични машини, за свързочни материали, за пишещи машини "Марица". Електрическата промишленост е застъпена с предприятие за сухи и маслени автоматични прекъсвачи, авточасти - клаксони, водомери и др. Нов е заводът за електропредаватели.
Много силно е развита хранително-вкусовата промишленост. Тя се основава на богатата суровинна база. Застъпени са всички главни подотрасли. Най-голямо значение има тютюневата промишленост - ферментационни заводи, складове за тютюн, фабрика за цигари "Родопи", с годишно производство 17-20 млн. кг цигари/20 % от цялото българско производство/. По месодобив и колбаси Пловдив с Плевен и София образуват челната тройка. Голямо е и производството на консерви - плодови и зеленчукови, за вътрешния пазар и за износ. Захарната фабрика дава 10 % от захарта в страната. На тази основа е застъпено производството на бонбони, шоколад, бисквити. Към тях трябва да добавим млекопреработвателния завод, големи мелници, хлебозавод, предприятие за лющене на ориз, бира /10 % от пивото на България/ - фабрика "Каменица".
Много важно място заема и текстилната промишленост. Най-голям е текстилният комбинат} "Марица". На второ място идват предприятията за памучни прежди, вълнен текстил, трикотаж, копринена прежда, килими, конопени въжета, върви и др. Предприятието "България" е едно от най-големите в страната за готови дрехи. Освен това в Пловдив има заводи за хартия и целулоза - велпапе, картон, мукава, амбалажни кутии, за кожи, кожухарски изделия, обувки, чанти, куфари, препарати за растителна защита /"Агрия'7, за парфюмерийни и козметични изделия/"Ален мак"/, за медицински памук, бинтове, лейкопласти /"Здраве"/. Предприятията "Напредък" и "Бряст" произвеждат мебели, шперплат, дограма, дъски, траверси, амбалаж, бурета. Стъкларският завод произвежда буркани, бутилки и др. изделия. Голямо е производството на полиграфични изделия, на ТЕЦ "ПловдивСевер", на фуражния завод, завода за асинхронни двигатели, за парни котли и др. Старите промишлени зони са северната и южната, а сравнително нова е югоизточната. По-слабо изразена е източната.